Людмила Петкова: Бюджет 2026 цели плавна стабилизация, за да продължи растежът на икономиката

В Бюджет 2026 има мерки, които са част от широка и дългосрочна политика. Подходът е на плавна стабилизация на финансите. Тя дава възможност икономиката да продължи да расте и да се запази конкурентната данъчна среда за България с ниските налози. Това каза зам.-министърът на финансите Людмила Петкова в студиото на „Здравей, България“.

„При дефицит 7,4 са възможни два подхода. Единият е за шокова консолидация - увеличаване на данъци и рязко намаляване на разходи, въпросът е каква е цената - тежки икономически и социални последици. Вторият - плавна стабилизация със структурни реформи. Дисбалансите не са постигнати последните няколко месеца, а са резултат от дългогодишни реформи, отлагани във времето, неоценени рискове“, допълни Петкова.

Зам.-министърът подчерта, че първата основна реформа е свързана с реорганизация на публичната администрация. „Ще бъдат намалени незаетите бройки или пенсионерите, но това преминава през модернизация и дигитализация на процесите, за да може държавата да изпълнява функциите си качествено. Подготвя се цялостен анализ на администрацията, в който се посочва къде се дублират функции, дали има възможност сливане на структури. Всички структурни реформи започват сега, но ефект ще има следващата година“, поясни тя.

Според нея заради удължителния закон са били приети промени. „Всички разходи за ток, вода и консумативи се увеличават, а с това и тези за издръжка. Половината от тях вече за изразходвани. Може да се намали издръжката, но това означава държавните структури да не могат да функционират. Както приходните, така и разходните мерки в бюджета за тази година са с краткосрочен ефект. Те оказват влияние сега, останалите се разработват и ще бъдат включени в план-сметката за 2027 година“, подчерта Петкова.

Припомняме, че вчера правителството представи проектобюджета за 2026 г., който предвижда приходи под 50 млрд. евро и разходи над 56 млрд. евро, при бюджетен дефицит от 7,4% от БВП. Основната цел е дефицитът да бъде намален до 5,7% през 2026 г. и под 3% до 2028 г., без да се намаляват доходите на гражданите.

За увеличаване на приходите се предвиждат по-висок максимален осигурителен доход, увеличение на винетните и тол таксите, по-високи акцизи върху цигарите и нови данъчни мерки в хaзaртния сектор. Държавните служители ще започнат поетапно да плащат лични осигуровки, като нетните им възнаграждения ще бъдат компенсирани. Не се предвижда замразяване на минималната работна заплата, но се променя механизмът за определянето ѝ.

Бюджетът включва допълнителни средства за здравеопазване, образование, култура и общински инвестиции, а капиталовите разходи са планирани на 9,36 млрд. евро. Очакваният икономически растеж е 2,6%, инфлацията в края на годината – 5,2%, а максималният размер на новия държавен дълг може да достигне 10,1 млрд. евро.